„Том излезе на тротоара, помъкнал кофа с варов разтвор и четка с дълга дръжка. Той огледа оградата… и цялата му радост отлитна, а в душата му се възцари дълбока печал. Трийсет метра ограда, близо три метра висока. Животът му се струваше празен и безсмислен, съществуванието — тежко бреме. Той въздъхна, потопи четката във варта и я прокара по най-горната дъска на оградата. Повтори, потрети; после сравни нищожната варосана ивичка с ширналия се континент на небоядисаната ограда и, напълно обезсърчен, седна под едно дърво.“
(Марк Твен, „Приключенията на Том Сойер“)
Какво би станало, „ако някой срещне някой в цъфналата ръж“ и вместо да го целуне тайничко – вдигне ограда?
Оградите са видими и невидими. Вътрешни и външни. Дървени, каменни, железни… и от жив плет. По някои огради тече ток.
Огради ограждат тайни градини. Пазят от разярени бикове. А ограда от плоски камъни наричаме огнище.
През 2015-та се навършват и 180 години от рождението на Марк Твен. Неговият герой Том Сойер демонстрира нагледно как наказанието се превръща в творчество и по-конкретно – каква е ползата от боядисването на огради. Рецептата: въображение, чувство за хумор, малко повече кураж и това е – прескачайте!
Заявка за участие в четвъртото издание на фестивала „Театър в аванс“ можете да намерите ето тук.